Тук лисицата ни показва, че когато много си повярваме, може доста да си изпатим. А гъската ни учи, че с остър ум и творческо мислене можем да решим всяка трудност.
— Да не вярваш — отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.
.. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:
— Затова я остави, та се допиля чак тука!… И тебе ти е мъртво сърцето, приятелю!
— Я някоя млада булка се предаде другиму — рече неподвижно Благолажът и попита: — Лазо, ти чул ли си песента за невярната булка Стояница? Тя не е чудновата като приказката. Искаш ли да я изпея?
— Бате, не мож позна Пенкиния глас! И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.
Наоколо няма никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях слабо трещят сухи съчки.
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.
- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.
Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели ??????? предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.
Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)
И така, лекичко засилихме, но в един момент явно ѝ писна, изплющя нейния кон и се изстреля напред.